Хората с ампутирани крайници в Газа се борят да възстановят живота си, докато анклавът е изправен пред недостиг на протези

Седнала в инвалидната си количка, Ханийн ал-Мабхух мечтае да възвърне фамилията си, да люлее ново бебе. Мечтае да проходи още веднъж. Но защото кракът й е изнемощял, животът й в Газа е спрян, споделя тя, до момента в който чака да отиде в чужбина за по-нататъшно лекуване.

Израелски въздушен удар през юли 2024 година разруши дома й в централната част на Газа, до момента в който тя и фамилията й спяха. И четирите й дъщери са убити, в това число 5-месечното й бебе. Съпругът й беше тежко опърлен. Краката на Ал-Мабхух бяха смачкани под руините и лекарите трябваше да ампутират десния й крайник над коляното.

„ През последната година и половина не можех да се движа, да пребивавам като другите. През последната година и половина бях без деца “, сподели тя, говорейки в дома на родителите си.

2-месечното помирение в Газа се забави донесе помощ на хиляди палестинци, претърпели ампутации от израелските бомбардировки през последните две години. Световната здравна организация пресмята, че има към 5000 до 6000 ампутирани от войната, 25% от тях деца.

Онези, които са изгубили крака, се борят да се приспособяват, изправени са пред дефицит на протези и дълги закъснения в медицинските евакуации от Газа.

СЗО сподели, че пратка от съществени протезни консумативи неотдавна е стигнала до Газа. Това наподобява е първата забележителна доставка за последните две години.

Преди това Израел не е доставял съвсем никакви подготвени протези или материал за произвеждане на крака от началото на войната, съгласно Loay Abu Saif, началник на програмата за хора с увреждания в Medical Aid for Palestinians, или MAP, и Nevin Al Ghussein, настоящ шеф на Центъра за изкуствени крака и полиомиелит в Газа Град.

Израелският боен орган, отговарящ за координирането на помощта, прочут като COGAT, не отговори на въпроса какъв брой протези са влезнали по време на войната или за политиката му за такива доставки.

„ Бъдещето ми е парализирано “

Ал-Мабхух спеше с момиченцето си на ръце, когато ударът удари дома им в Нусейрат, сподели тя. В продължение на няколко седмици, до момента в който се възстановяваше в болничното заведение, ал-Мабху нямаше визия, че децата й са били убити.

Тя претърпя голям брой интервенции. Ръката й към момента се движи мъчно. Останалият й крайник остава натрошен, държан дружно с пръчки. Тя се нуждае от присаждане на кост и други лекувания, които са налични единствено отвън Газа.

Тя беше включена в листата за здравна евакуация преди 10 месеца, само че към момента не е получила позволение да напусне Газа.

В очакване на шанса си да отиде, тя живее в къщата на родителите си. Тя се нуждае от помощ за преобличане и даже не може да държи писалка и остава съкрушена от тъга по дъщерите си. „ Никога не съумях да я чуя да споделя „ мамо “, да видя първото си зъбче или да я виждам по какъв начин прави първите си стъпки “, сподели тя за бебето си.

Тя мечтае да има ново дете, само че не може, до момента в който не получи лекуване.

„ Моето право е да пребивавам, да имам още едно дете, да си върна това, което съм изгубила, да проходя, просто да проходя още веднъж “, сподели тя. „ Сега бъдещето ми е парализирано. Те унищожиха фантазиите ми. “

Медицинските евакуации остават мудни

Прекратяването на огъня надали е довело до някакво нарастване на медицинските евакуации за 16 500 палестинци, които съгласно Организация на обединените нации чакат да получат жизненоважно лекуване в чужбина - освен ампутирани, само че и пациенти, страдащи от доста типове хронични болести или рани.

Към дек. 1235 пациенти са били евакуирани от началото на примирието през октомври, малко под пет дневно. През месеците преди този момент междинното беше към три дневно.

Израел предходната седмица съобщи, че е подготвен да разреши на пациенти и други палестинци да изоставен Газа през следения от Израел пропускателен пункт Рафа сред Газа и Египет. Но не е несъмнено, че това ще се случи, защото Египет, който управлява другата страна на пропускателния пункт, изисква Рафах също да бъде отворен за палестинците, с цел да влязат в Газа, както се изисква от съглашението за преустановяване на огъня.

Д-р. Ричард Пеперкорн, представител на СЗО в окупираната палестинска територия, сподели пред Асошиейтед прес, че изоставането е породено от неналичието на страни, които да одобряват евакуираните пациенти. Той сподели, че би трябвало да бъдат отворени нови направления за здравна евакация, изключително към окупирания от Израел Западен бряг и Източен Йерусалим, където лечебните заведения са подготвени да одобряват пациенти.

За тези, които чакат, животът е в застой

Ясин Маруф лежи в палатка в централната част на Газа, левият му крайник е ампутиран, десният му крайник едвам се държи дружно с пръти.

23-годишният и брат му бяха ударени от израелски обстрел през май, до момента в който се връщаха от посещаване в дома си в Северна Газа, където фамилията им беше насила да избяга. Брат му е погубен. Маруф лежеше окървавен на земята, когато бездомно куче атакува обезобразения му ляв крайник.

Докторите споделят, че десният му крайник също ще би трябвало да бъде ампутиран, в случай че не може да пътува в чужбина за интервенции, които може да го спасят. Маруф сподели, че не може да си разреши болкоуспокояващи и не може да върви постоянно в болничното заведение, с цел да му сменят превръзките, както би трябвало.

„ Ако желая да отида до тоалетната, нуждая се от двама или трима души, които да ме носят “, сподели той.

Мохамед ал-Нагар следваше ИТ степен в Университета на Палестина преди войната.

Преди седем месеца, шрапнел прониза левия му крайник по време на удари по къщата, в която се подслони фамилията му. Лекарите ампутираха крайници му над коляното. Десният му крайник също беше тежко ранен и шрапнели останаха в елементи от тялото му.

Въпреки четирите интервенции и физиотерапията, 21-годишният ал-Нагар не може да се движи.

„ Бих желал да пътувам в чужбина и да си сложа протеза, да завърша лицей и да бъда естествен като младежите отвън Газа “, сподели той.

Лица от Газа дефицит на протези на крака

Около 42 000 палестинци са претърпели изменящи живота си пострадвания по време на войната, в това число ампутации, мозъчни контузии, пострадвания на гръбначния мозък и огромни изгаряния, сподели СЗО в отчет от октомври.

Ситуацията се е „ подобрила леко “ за хората с потребност от помощ, само че „ към момента има голям общ дефицит на помощни артикули “, като да вземем за пример инвалидни колички, проходилки и патерици. В Газа има единствено осем протезисти, способни да създават и инсталират изкуствени крака, се споделя в изказване на СЗО до АП.

Центърът за изкуствени крака и полиомиелит в град Газа, един от двата протезни центъра, които към момента работят на територията, получи пратка от материал за произвеждане на крака тъкмо преди началото на войната през 2023 година, сподели неговият шеф Ал Гусейн. Друга дребна пратка влезе през декември 2024 година, само че нищо от този момент.

Центърът е съумял да обезпечи изкуствени крака за 250 случая по време на войната, само че доставките са на привършване, сподели Ал Гусейн.

Не са влезнали авансово направени протези за крайници или ръце, съгласно Абу Саиф от MAP, който сподели, че Израел не ги не разрешава, само че процедурите му предизвикват забавяния и „ в последна сметка те го подценяват. “

Ибрахим Халиф желае протеза на десния крайник, с цел да може да си откри работа като прави ръчен труд или чисти къщи, с цел да устоя бременната си брачна половинка и децата си.

През януари той загуби крайници си, когато израелски въздушен удар удари град Газа, до момента в който той беше на открито, с цел да вземе храна.

„ Преди бях снабдител на децата си, само че в този момент седнал съм тук, “ Халиф сподели. „ Мисля по какъв начин бях и какъв станах. “